web | Жената - грешната и святата
Разпнаха те като Христа,
земя ти наша.
И пред очите на света
на мъките Христови Те обрекоха.
Изпълниха присъда страшна
и газиха те като роб.
Най-тежка плоча сложиха на твоя гроб
и жива Те погребаха.
И забраниха
да спомваме ний твойто име -
Ти, майко наша и родино.
Години тежки и размирни
преминаваха по твойте бели пътища.
Над Тебе легна тежък сън
с кошмарни и жестоки сънища.
Замлъкна твоят - звучният език.
Събуждаха Те със камшик
и остър на вериги звън,
за да Ти спомнят гибелния час.
И ти, стаила глас,
живя като полюшнат стрък,
от вихрите прекършен,
улучен с смъртоносен лък.
Годините поръсени със кърви,
минаваха и плочата тежеше.
Порои сълзи най-горчиви
росяха твойте скръбни ниви.
И стенеха реките Вардар, Струма, -
не смееха ни дума да продумат.
А само всяко възкресение
и всеки свят Великден -
Ти чакаше и твойто възкресение
и твоя възрожден ден.
Заклела се във святата си истина
и правда, Ти чакаше съдбата на Христа.
И ето - в дрезгавината херувимите летят
и носят радостната вест.
Земя Ти наша, от радост Ти захълца,
преляла беше твойта чаша.
А ний, залени в радостни сълзи,
замаяни над Тебе бдим.
Изгря над хълма ни опожарен
днес нашата звезда и новият ден.
И Ти, разшетала се в ранна пролет,
постла най-китни губери
по твоите поляни и дъбрави росни.
Прибра чадата си отрудени
под цъфналите клони.
И в тоз молитвен час
запя с възторжен глас:
- Благословени да сте вий - освободители!
- Благословени да сте вий - народните будители
и учители, които в тъмното запазихте
сърдечния светлик във мойта пазва...
Там - ето гробът е открит -
над него се издигна роден щит
и знамето на свободата...
Разсъмна се
прародината свята
наистина възкръсна.
© Люба Касърова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.02.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019