Иван Касабов - Гълъби и гарван

ГЪЛЪБИ И ГАРВАН

Две гълъбчета като утро бели
от изгрев слънце още полетели
над сънните полета разцъфтели,
над пшениците,
над пеещите телефонни жици.

Най-сетне отмалели
двете птици,
замаяни от синевата синя,
на клонче кацнали да си починат.

- Добрутро, гълъби! - с пресипнал грак
им махнал Гарван с черния си крак.

Но вместо някой да му отговори,
те човки вирнали към слънцето нагоре.

- Какви сте горди и високомерни! -
разперил Гарванът крилете черни. -
Защо на поздрава ми не повярвате?
И него ли по слънцето сверявате!...

- Отлично знаем, че е утро, Гарване,
но щом го казваш ти - не е за вярване!