ПАЛЕСТИНА

web

на Хайри Хамдан

Аз помня незавърнал се баща
в пожара на дома ни окупиран
и под тежкия водовъртеж
на пътя стискам зъби
до кървави петна.

Половината живот е минало,
а втората половина - по Декарт.

Връстниците ми са завинаги приспани
от петата симфония на ракетите.
Не ще усетят повече
студената утеха на Йордан
и самотата жарка на пясъчните кули.

В това експериментално пустинно поле
миражът се разтваря в автомата
и глъхнат Папагалите на Рая,
където никога не беше детството,
и никога не беше любовта.

 

 

© Денис Олегов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.11.2020, № 11 (252)