НАЧАЛО
често се разминавахме
по мрачните
студени
комунистически
коридори
поглеждаше ме
с крайчеца на окото
и се усмихваше
светло
топло
и времето спираше
и коридорите спираха
да са комунистически
не разбрах как се казваш
но така е по-добре
по-добре е да помня
само тази усмивка
и спокойните
леко сънливи очи
описващи надеждата
на началото
да
така е по-добре
© Боян Лазов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.01.2019, № 1 (230)