Антоанета Богоева - Растение от думи е човекът...

* * *

Растение от думи е човекът
Кой каквото прави,
виси на косъма в сърцето на тревата
Не вярва в приказките за строежа на живота
Живее в миналия свят през неговата памет

Въздушна струйка кръв за гладен червей
И вдигната глава по пътя към небето.

Растение от думи е човекът
Виси на косъма в сърцето на тревата
По ръст и отражения без мяра се измерва
Върви по бързея на светлина
и в светлината пуска корен