Антоанета Богоева - Излез на светло, от разголената тишина приижда вятър...

* * *

Излез на светло, от разголената тишина приижда вятър
Огромната уста на слънцето изцежда своето сърце от огън
На всеки стрък трева росата е око зелено,
а ти отвъд пространствата очакваш
на своята мечта да бъдеш откривател

Поспри до себе си, природата те продължава

Изпей се в някой тих куплет без посвещение,
защото всичкото не може да се назовава
Влезни в земята си с целувка нежна
Пръстта е твоя майка, ще те приласкава,
а звездният Отец духа ти ще извайва

Мигът на твоето зачатие върви пред тебе

Така е времето солено, че нагарча от въздишки
Съдбата ти е обитател на вселени
Възможно е да си дете на слънчевите кръговрати,
огнище с вечен огън, слънце в някое далечно лято,
троха в трохите на живота, дух в духа на славей

Песента е бяла роза в розовите храсти

Вятърът разхожда времето и го отнася надалече
Поспри до вятъра на разговорка, колко е велик и необятен
През всичките си дни и нощи дишаш с него
Огромно същество човешка мисъл

Вятър в стъпките на вятър