Александър Арнаудов - семеен портрет

СЕМЕЕН ПОРТРЕТ

угаснали облаци затварят небето
и оставят празнина в дълбокото
носим времето в себе си
сенките ни скриват
очертанията на ръцете
светлината изтри линията на живота

цветовете са белег
от ням и бездънен глас
зараснал в човека

никога няма да бъде нощ
денят се затвори в очите

все по-често остаряваме заедно
когато всеки ден с теб
е минало
тишината ни прегръща
докато пазим един друг
самотата си