Александър Арнаудов - Краткостишия

КРАТКОСТИШИЯ - 3

web

гравитация

всеки спомен е планета
обикаляща сърцето
в търсене на големия взрив

райската градина

там където се раждаме
статуите изчезват
и се сливат с калта
от която расте
трупът на цивилизацията

утре

небето е надгробен камък
ръцете пренасят слънце
на мястото на сърцето

Бог идва като зима
която остава след нас

времето ни разделя

търся ръцете ти
като слънце
в началото на света

небето си отива
като сянката
на този когото обичаш

всеки път когато пиша за теб
казваш името ми за последно

чернобил

телата се разпадат
като облаци в буря

като сезон с който затварям
изхода на небето

останахме от другата страна на човека