ГЛАС

web

Къща разрушена
Днеска се запитах
Ах, защо, защо ли
Тя не се обеси.

Лия, бяла Лия,
Нощ като френгия...
Ще се залюлееш като зряла круша.

И ще се разлаят
Уличните псета
Скоро ще разбудят
Цялата махла.

И ще викна вече:
"Гледай да не паднеш!"
Мисля да заключа
С катинара нов.

Бих поставил стълба
Бих те смъкнал долу
Като зряла круша
Като мъртва дева
Бих те сложил, Лия, на красиво ложе.

 

 

© Тристан Цара
© Огнян Стамболиев, превод от румънски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.11.2020, № 11 (252)