ТРАГЕДИЯТА НА ЖИВОТА

web

Може да е жалко изобщо да не пееш,
тихо да пристъпваш в отмиращия ден;
Може да е жалко любов да не получиш,
но и от по-дълбока скръб си бил сразен.

Да пееш песен прекрасна,
но да излиза някак фалшива,
това е тo горест, това е печал,
живот трагичен, сив и тъжен, да те заплашва.

Да си близо до любов съвършена,
не горещата страст на неопитна младост,
а тази, която забравила всяка суетност,
искреност ти дава зa доверие и вярност.

Тогава си наистина прокълнат,
защото, когато ние, смъртните, обичаме и пеем,
даровете не броим, които имаме,
а тези, които пречат съвършенство да постигнем.

 

 

© Пол Лорънс Дънбар
© Христина Керанова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.02.2021, № 2 (255)