ОСЪЗНАТО

web

Всеки ден
аз чувам или виждам
нещо,
което малко или повече

с наслада
ме убива
оставя ме
като игла
в купа сено от светлина.

Та затова съм аз родена -
да гледам и да слушам

да се губя
из този нежен свят -
все повече и повече
на радост
и възторзи

да се уча.
Не, не говоря
за изключителното

за страхливото, ужасното,
екстравагантното -
но за познатото,
нормалното, най-скучното,
за делничното.
О, ученико мил,
си казвам аз самата,
с какво и как да ти помогна

освен да помъдряваш
с учители такива
като тези -
естествената светлина

на този свят,
и блясъка на океаните,
молитвите, прошепнати навън
в тревата.

 

 

© Мери Оливър
© Люба Александрова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.03.2020, № 3 (244)