НЯКОГО ТЪРСЯ

web

Цялата в страсти душата стене,
сърце любящо аз не намерих.
Душата стене.

Някого търся, кого - не зная.
Бързи минути, пролет минава.
Кого - не зная.

Със сърце свито бягам нататък,
някого търся сред Необята.
Бягам нататък.

Сълзи се стичат - те ще пресъхнат:
страстите все надалече ме дърпат.
Те ще пресъхнат!

Тъжен и сам аз се спирам тогава,
очи затварям, нищо не зная.
Спирам тогава.

Душата литва сред Необята,
вече не търся нея, едната.
Сред Необята.

31 октомври 1921

 

 

© Атила Йожеф
© Светла Кьосева, превод от унгарски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.04.2020, № 4 (245)