ЧАКАМ ТЕ

web

Все по те чакам. Росна е тревата,
и старите дървета чакат с горди клони.
Скован съм и понякога в тъмата
потръпвам сам - в среднощите бездомни.

Но дойдеш ли, полето ще се сгуши
и ще е тихо. Голяма тишина.
Ще чуем тайнствена музика в нощта,
Сърцата ни ще пеят в устните,

Ще се разтворим бавно, алено,
горящи на уханния олтар
сред необята.

19 ноември 1922

 

 

© Атила Йожеф
© Светла Кьосева, превод от унгарски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.04.2020, № 4 (245)