Александър Куприн
Един велик цар заповядал да намерят и да му доведат всички поети и мъдреци, живеещи в неговата страна. И започнал да ги разпитва един подир друг:
- Какво е щастието?
- Щастие е - отвърнал първият - винаги да виждам сиянието на твоето божествено лице и вечно да чувствам...
- Извадете очите му - с равнодушен глас заповядал царят. - Следващият!...
- Щастието - това е власт. О, царю, ти си щастлив! - извикал вторият.
Но царят възразил с тъжна усмивка:
- И въпреки това аз страдам от хемороиди и нямам властта да ги излекувам. Отрежете носа на този шмекер. Нататък!...
- Да бъдеш богат! - заеквайки се обадил следващият.
Но царят отвърнал:
- Аз съм богат, и все пак диря щастието. Достатъчно ли ще ти е едно кюлче злато, тежко, колкото главата ти?
- О, царю!..
- Твое е. Завържете му кюлчето за врата и метнете този просяк вдън морето.
И царят нетърпеливо се провикнал:
- Четвъртият!
Тогава пропълзял по корем един дрипльо с трескав поглед и започнал да хленчи:
- О, премъдри! Аз искам малко! Аз съм гладен! Нареди да ме нахранят и ще бъда щастлив, и ще прославя твоето име из цялата вселена.
- Хубаво го натъпчете - наредил погнусен царят, - а после ми съобщете, щом умре от преяждане.
Влезли други двама. Единият бил с мощно, атлетично, розово тяло и с ниско чело. Той въздъхнал и казал:
- Щастие е да твориш.
А другият бил блед и мършав поет с червеникави лишеи по бузите.
- Щастие е да си здрав - рекъл той.
Царят се усмихнал горчиво и се обърнал към двамата:
- Ако имах власт да променя съдбите ви, то само след месец, ти, поете, щеше да просиш от боговете вдъхновение, а ти, Херкулесов великане, щеше да обикаляш лечителите за хапчета за отслабване. Отивайте си с мир и двамата. Кой още e там?
- Смъртен! - гордо отвърнал седмият, окичен от глава до пети с цветовете на нарцис. - Щастието е в небитието!
- Отрежете главата му! - наредил владетелят и лениво се прозял.
- Царю, о, царю, прости ми! - започнал да пелтечи осъденият, а лицето му станало по-бледо от цветовете на нарциса. - Не исках да кажа това.
Но царят уморено махнал с ръка, отново се прозял и дал кратка заповед:
- Отведете го... Отсечете му главата. Думата на царя е твърда като ахат.
Минали мнозина. А един само казал:
- Любовта с жена!...
- Добре - съгласил се царят, - доведете му сто от най-красивите жени и девойки в моето царство. Но също тъй му дайте чашата с отрова. Когато времето му свърши, повикайте ме да видя мъртвото му тяло.
А друг казал:
- Щастие е, ако веднага се изпълни всяко мое желание.
- И какво точно искаш сега? - лукаво попитал царят.
- Аз ли?
- Да. Ти.
- Царю... Въпросът е малко неочакван.
- Погребете го жив в земята... Ахаа, още един мъдрец. Е, добре, я ела по-близо... Може би ти ще ми кажеш какво е щастието?
И тогава мъдрецът - а той бил истински мъдрец - отвърнал:
- Щастието е в красивата човешка мисъл.
Царят гневно смръщил вежди и извикал:
- Аха! Човешката мисъл! Какво е човешката мисъл?
Но мъдрецът - понеже той бил истински мъдрец - само се усмихнал съжалително и нищо не отвърнал. Тогава владетелят заповядал да го хвърлят в подземната тъмница, в която властвал вечен мрак и където не достигали звуците на външния свят. И щом след година отново изправили заточеника пред царя, ослепял, оглушал и едвам държащ се на крака, на въпроса: "Е какво? Сега щастлив ли си?" - мъдрецът спокойно отвърнал:
- Да, щастлив съм. В затвора аз бях цар, бях богат, бях влюбен, бях сит и гладен - с всичко това ме одари моята мисъл.
- Какво е мисъл? - възкликнал нетърпеливо царят. - Знай, че след пет минути ще те обеся и после ще плюя в проклетото ти лице! Как тогава ще те утеши мисълта? И къде изобщо ще бъдат твоите мисли? Ще изгният с теб в земята!
А мъдрецът отвърнал без никакво смущение, защото той бил истински мъдрец:
- Глупак! Мисълта е безсмъртна.
1906 г.
© Александър Куприн
© Георги Карадобрев, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.02.2021, № 2 (255)