Виолета Пенушлиева
В една приказка се казва, че ако жена падне, друга ще се притече да я вдигне, но няма да каже, че тя я е бутнала. Ти падна. Не те спънах. Теб, непознатата. Но не ти помогнах. Прости ми, Боже! Аз не ти помогнах. Може би, защото в този момент имах само толкова топлина, колкото да сгрея ръцете си.
Вземам камъка
в ръка.
Да ме стопли.
А иначе... Подхлъзвали са ме, изваждали са ме от обувките. Осветявали са очите ми да сноват зад гърба ми. Когато се обръщах. Плъхът бягаше. Тогава? Останало ми беше добро, само толкова, колкото да бъда добра със себе си.
© Виолета Пенушлиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.05.2018, № 5 (222)
Други публикации:
"Ремарки" / "Алея на славата" (книга в две части, хайбуни и хайку). София: Изток-Запад, 2017.