Веселин Рангелов
web | Пространствена и функционална...
3.1. Подбор на примерни обекти за оценка
Необходимо е да бъде направено уточнението, че предложеният модел може да бъде приложен за който и да е православен манастирски комплекс у нас или в чужбина.
* * *
При подбора на обекти стремежът бе те да са типични и характерни за България, без да са преекспонирани.
Предварителните наблюдения дадоха възможност за определяне на ограничен брой "типични" обекти, предимно такива, които имат автетнична архитектура, богата история, възможности за рекреация с впечатляваща природна среда и организирани дворни пространства със съществено участие в общото композиционно решение на манастирския комплекс.
Критериите за подбор бяха:
- Манастирите да бъдат действащи.
- Да притежават типичния характер на епохата, в която са изградени.
- Да не са сред най-популярните туристически обекти, които са се наложили с годините като значителни обекти на рекреацията и в тяхното поддържане се влагат значителни инвестиции.
- Да представляват представителна извадка поне за дадена епархия.
От проведените предварителни анализи бе установено, че манастирските комплекси в Югозападен регион и по-специално Софийска епархия са най-многобройни, като една голяма част от тях са концентрирани около София, която в миналото, не случайно, е била наричана "Мала Света гора". Именно значителният дял съобразно общия брой (предполагащ представителност), както и близостта им до столицата, насочиха избора към тази епархия. Невъзможността за включване на голям брой обекти в настоящия монографичен труд сведе избора до три типични обекта. В бъдеще той би могъл да бъде развит и обогатен с конкретни оценки и анализи на обекти и от останалите 5 региона в България до едно по-мащабно и завършено изследване.
По-голямата част от манастирите в Югозападния регион са от планински тип, но и тук има изключения. Чепинският манастир "Свети три светители" е един от малкото манастири, разположени в равнините на България. Намира се близо до тракийска надгробна могила, известна като "Голема могила", и на около 1 500 метра от бившето село Чепинци, сега квартал на София.
Историческият анализ показа, че манастирите в този регион възникват най-често в късното Средновековие и по време на османското владичество и Възраждането като реакция на робството и стремежа на българина да запази своя самобитен дух.
Като типични примери за манастироустройството в Софийската епархия ще бъдат разгледани следните манастирски комплекси:
. Осеновлашки манастир "Св. Богородица" (7-те престола), XIV в., с. Осеновлак, Софийска епархия, Софийска духовна околия.
. Германски манастир "Св. Иван Рилски", Х в., с. Герман, Софийска епархия, Софийска духовна околия.
. Самоковски метох "Покров Богородичен", XIII в., гр. Самоков, Софийска епархия, Самоковска духовна околия.
© Веселин Рангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.08.2016
Веселин Рангелов. Пространствена и функционална организация на манастирските дворове в България. Варна: LiterNet, 2016.