Веселин Рангелов
web | Пространствена и функционална...
2.4. Същност на модела за оценка на стратегии
Моделът се базира на т.нар. SWOT-матрица като компонентите в нея се подменят с формулираните в точка 2.1.1. показатели и критерии за пространствена организация и възможности за рекреация в манастирските дворове. Тази матрица се адаптира за нуждите на настоящия труд, като по този начин се създава възможност за формулиране на своеобразен модел за изготвяне на бизнес-планове или стратегии (концепции) за стопанисване и развитие на манастирските дворове.
І. Потенциални, силни страни (Strengths)
- пропорции и размери:
Наличие на отлични или добри пропорции на дворното пространство.
- обособеност:
Висока степен на ограждане (от затворен или полузатворен тип).
- автентичност:
Автентична архитектура, характерни градински елементи, липса или наличие на незначителни положителни съвременни интервенции.
- растителност:
Наличие на дървесна, храстова и цветна растителност.
- поддържане:
Висока интензивност на поддържане на дворните пространства.
- туристически потенциал:
Богата история, музейна експозиция, посетителски център.
- достъпност:
Добре изградени пешеходна и транспортна инфраструктура.
- обезпеченост:
Наличие на сграден фонд и надземни съоръжения в помощ на рекреацията.
- други компонентни предимства:
* манастирът е добре познат и предпочитан от туристите
* материалната база е добре поддържана
* генериране на адекватни финансови ресурси, даващи възможност на настоятелството да финансира дейността си и целите, заложени в нейния стратегически план
* способност на обекта да се изолира от натиска на конкурентната среда.
ІІ. Слаби страни (Weaknesses)
- пропорции и размери:
Преоразмерени пространства или незадоволителни пропорции.
- обособеност:
Полуотворени или отворени комплекси с ниска степен на ограденост и липса на ясен пространствен контур.
- автентичност:
Обекти, изградени или възстановени през XX в. със съвременни материали и архитектура, без връзка с оригиналния облик на комплекса.
- растителност:
Липсващи насаждения или наличие на такива със случаен произход.
- поддържане:
Липса на поддържане на зелените площи или наличие на такова с екстензивен характер.
- туристически потенциал:
Манастири без забележителна история или такива от най-новото време.
- достъпност:
Манастири с липсваща пешеходна и автомобилна инфраструктура и силно затруднен достъп.
- обезпеченост:
Липса на подходящ сграден фонд и съоръжения в помощ на рекреацията.
- други компонентни недостатъци:
* липса на ключови умения и компетенции на настоятелството по отношение на туризма
* отдалеченост от населени места и туристически маршрути
* лошо поддържана материална база
* ниска рентабилност - средствата, които настоятелството изразходва, се връщат с много малка добавена стойност
* липса на ясна стратегическа дейност - не са формулирани конкретни цели
* слаби маркетингови умения в настоятелството
* недостиг на финансови средства за реализирането на наличен стратегически план.
ІІІ. Благоприятни възможности (Opportunities)
- възможност за обслужване на нова група потребители:
Освен поклонници, манастирите днес се посещават и от обикновени туристи, любители на историята или просто желаещи да посетят нови забележителни места. Целта е да бъде оценена възможността на конкретния обект за привличане на нови групи потребители.
- възможност за навлизане на нови пазари и пазарни сегменти:
Интересът на нови групи потребители дава възможност за навлизане в нови пазарни сегменти като туризма. Необходимо е да бъде оценена възможността при всеки конкретен обект за навлизане на нови пазари и пазарни сегменти.
- възможност за диференциация на дейността в свързани продукти
Характерът на манастирските комплекси позволява съвместяването на основната им дейност - религиозната, с допълнителна, каквато е туризмът, без те да се конфронтират. Нещо повече - макар и напълно самостоятелни, двете функции са в "симбиоза" и допълвайки се, изграждат цялостен завършен продукт.
- възможност за придвижване към по-добра стратегическа група обекти от гледна точка на промените в средата (придвижване към нови пазари):
Променените социално-икономически условия и най-вече културната революция от втората половина на ХХ в. налагат търсенето на нови пътища за развитие на манастирските комплекси. Оцеляването и устойчивото развитие на тези обекти до голяма степен е свързано и с търсене на нови възможности, каквито предлага туристическият пазар.
- бърз пазарен растеж:
В периоди на икономически подем туристическата индустрия разцъфтява за разлика от религиозната дейност, която запазва относително равномерен ритъм. Равномерното разпределение на манастирските комплекси, извън чисто туристическите региони, е добър потенциал за бързо завоюване на нетипични пазарни ниши, каквато е туризмът в малките населени места и принципно извън курортните селища. Включването на манастирските комплекси в туристически маршрути създава възможности за развитие както за тях, така и за близките им населени места.
- възможност за вертикална интеграция:
Спецификата на манастирските комплекси дава възможност за коопериране с научно-изследователски институти, музейни и експозиционни мрежи и туристически организации.
ІV. Потенциални външни заплахи (Threats)
- бавен пазарен растеж:
В периоди на икономически подем туристическата индустрия процъфтява, но спецификата на манастирските комплекси предполага забавен пазарен растеж, който в трудни за икономиката моменти ще забавя цялостния им ритъм на развитие, а за обектите, запазили чисто религиозно предназначение, в годините на изявен отлив от религията, би могъл да бъде пагубен.
- наличие на заместители:
Туристическият пазар е устроен така, че да предлага алтернативи, а България определено дава възможност за това. Освен богатото културно-историческо наследство, част от което са и манастирските комплекси, страната ни разполага и с отлични природни дадености и забележителности. Дори и да се спрем само в сегмента "Културен туризъм", богатата ни история и археологията в последните години осигуриха достатъчно конкурентни обекти, които привличат вниманието не само на българските, но и на чуждестранните туристи.
- стремеж за навлизане на нови конкуренти:
Наличието на алтернативи и заместители, създава и конкуренция, която успява да отклони част от потенциалните потребители.
- нарастване влиянието на туроператорите върху обектите:
В стремежа си да предлагат конкурентна услуга част от туристическите оператори, заобикаляйки Закона за културното наследство, подтикват манастирските настоятелства към реорганизации и преустройства на средата, отговарящи на моментните туристически нужди, без да си дават сметка, че това води до загуба на автентичност и непоправими щети в облика на манастирските комплекси, а в по-дългосрочен план и до отлив на посетители.
- неблагоприятни демографски промени:
В последните години у нас те се изразяват в активна промяна на съотношението на етническите групи и по-специално демографския срив, водещ до осезаемо намаляване на гражданите с христянско самосъзнание, и то не в полза на религиозно неангажирани, а на изповядващи конкурентни религии, които изключват възможността за посещение на християнски храмове, под каквато и да е форма.
- промяна в потребностите и вкусовете на потребителите:
Подмяната на поколенията и прекалено дълго продължилия преход, със значително закъсняла образователна реформа, доведоха до занижен интерес към религията и историята в активното днес поколение. За годините на прехода едно от малкото неща, претърпели сериозна промяна, е ценностната система. Днес, за съжаление, все по-често констатираме липса на интерес към българските национални ценности, а оцеляването на българските манастирски комплекси е истинско предизвикателство.
- неблагоприятна обществена нагласа към църковния клир:
Разколът в българската православна църква, както и нестихващите скандали от всякакво естество от последните години, в които бяха замесени и имената на висши духовници и игумени на водещи български манастири като Рилския, Троянския, Бачковския и др., безспорно оказват изключително негативно влияние върху имиджа и посещаемостта на тези обекти.
- неблагоприятна държавна политика:
Тя би могла да се изрази в ненужно рестриктивна нормативна уредба по отношение на устройствените мероприятия, от една страна, и същевременно незаинтересоваността и фриволното отношение на държавата към ползвателя в лицето на Светия синод. Именно тези завишени рестрикции и липсата на механизъм, който да задължава настоятелството да се грижи за комплекса адекватно, водят до прекомерна експлоатация без поддръжка на материалната база и активите.
© Веселин Рангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.08.2016
Веселин Рангелов. Пространствена и функционална организация на манастирските
дворове в България. Варна: LiterNet, 2016.