НЕ КАЗВАЙ НИЩО

web

С какво завидно постоянство
черта тревожния си кръг -
създаде собствено стопанство
от дом, жена, родина, дълг...

И сред синкопи нажежени,
и сред екранно лесен свят
прозяваш се от напрежение
между закуска и обяд.

И в сянката продълговата
на страстната космична нощ
играеш баскетбол с луната
под своя жалък гръден кош.

Край огъня на сладка нега
ти беше на човека гост.
Ти бе като самия него -
общителен, човечен, прост...

Но с шепите на тънко чувство
събра в трагичен анекдот
една представа за изкуство
с една представа за живот.

Сега ще дращиш по стъклата
на собствения си кафез.
Грабни си, братко, чукалата...
Не казвай нищо. И излез.

 

 

© Тодор Чонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.12.2016, № 12 (205)