ГНЕЗДА

web

Откога стоиш объркан
над ямбични чернови.
Хармонично вънка звънкат
праскови, върби, треви.

И в декора пасторален
шумоли внезапна смес:
до синчеца - мак разпален
с непонятен интерес.

Има някаква загадка
в смисъла на всеки сбор.
Има атомна площадка
и зелен интериор.

Има урожай салонен
с гастрономни миризми.
И, подгонен, лист отронен
към земята се стреми.

И по есенна повеля
е светът поизвехтял.
Щъркелът със свойта челяд
временно е отлетял.

И оставаш пак самичък
сред тапетна резеда...
Виж, ръцете ти приличат
на напуснати гнезда.

 

 

© Тодор Чонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.12.2016, № 12 (205)