XIX

web | Жената - грешната и святата

Ти не говориш, Боже, със слова,
и не дълбаеш формите с длето, -
със багри не обагри ти небето,
де Мусала издигнал е глава.

Тайнствено, в мълчанието, мълва -
осеял си цветята на полето.
И твоя дъх ухае във сърцето
на всичко що живота призова.

И на заслушания в тишината
свещена радост пръскаш ти в душата,
той без слова разбира твоя зов.

На тленното през тесните проходи,
към светлината вечна той го води
към други праг, към други тих надслов...

 

 

© Мара Белчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2018
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019