* * *

web

И пак ний под питафето покрито
со здравец, карамфил и жълт шебой,
и пак, до мене братчето ми свито,
провираме се пак и пак - безброй -

и дето шествито спре; блажени
кога то приближи до наший праг...
Очи горящи, личица червени
- свещици трепнали в светия мрак.

 

 

© Мара Белчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.09.2016, № 9 (202)

Из неиздадената стихосбирка на Мара Белчева "Венеца на дните". Подг. на текста: Людмила Хр. Малинова.