Нещо красиво... нещо божествено...
предсмъртно пулсира във мойте гърди.
Останал със царя и няколко пешки -
за какво да се боря, освен за реми?
За какво да се боря, освен за един равен...
толкова равен, равен живот.
В който няма летене, нито пък падане.
А просто вървене - със ситничък ход,
към буцата пръст, от която излезе,
за да станеш - отново на пръст.
Редуцирал мечтата за свойто живеене
до две дати. Две дати - на кръст.
© Кольо Ст. Колев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.03.2020, № 3 (244)