ПОСЛЕДНИЯТ СТИХ

web

Последната буква
от последния стих.
Последната крачка
и падане.
Колко гладък е само
белият лист.
И ти няма
за какво да се хванеш.
Колко тихо е само
долу, в подножието.
Колко
мастилено тъмно.
Но без това би било невъзможно,
невъзможно
да се завърнеш!
И от нулата
пак да качиш
отвесния склон
към първата буква.
За да не е последен
последният стих.
И да има откъде
да паднеш
и утре.

 

 

© Кольо Ст. Колев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.10.2019, № 10 (239)