ЕДИН ШЕПТЯЩ СИ ЛУД
Все пак не е било напразно,
щом още шепнат устните ми стих.
А хората ме гледат странно,
странно - като всеки жив.
И се моля само да не онемее
лудостта ми, и съвсем обикновен,
по улиците утре да поеме
някой - мислещ се за мен!
Взел ми датата на раждане.
И с обувките прашасали обут
на пътищата минати напразно
от един шептящ си луд.
© Кольо Ст. Колев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.10.2019, № 10 (239)