* * *

web

после през двора премина баба ми
слънцето я прониза с тънка рапира
роклята й стана прозрачна
светлината течеше през нея като въздушна река
косата й току-що измита с отвара
от листата на стария орех
отронваше капки като прозрачни златисти орехи
беше красива
не плачи каза баба не плачи хвърчилото беше
крилато и бяло като господов ангел
няма начин да се изгуби в небето
докато ми го казваше
моят ослепителен ангел падна в краката ни
стояхме над него и гледахме
гледахме и стояхме над ангела

боже отрони баба наведе се и го взе на ръце
гледах как го отнася през маранята
към кофата за отпадъци
как го притиска в гърдите си
как се влачат тънките му парцаливи криле
как се ронят перата хартиени
баба цялата бе в светлина
боже изплаках след нея
тя стреснато се обърна

 

 

© Керана Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.03.2017, № 3 (208)

Други публикации:
Керана Ангелова. Леванте. Бургас: Знаци, 2014.