ЗАКАЧЛИВКО

web

Тръгнало козлето Саша
след пастира си на паша.
В настроение добро,
припкало на воля то.

На поляната зелена,
сред цветенцата засмени,
тичал Саша - скок, подскок,
чак до бистрия поток.

Но пастирът му засмен,
вече много уморен,
сянка мъничка съзрял,
сладко-сладичко заспал.

Саша бързо приближил,
тихо, леко го обиколил
и с рогцето остро... живо,
боднал го игриво, закачливо.

Скокнал младият ерген
и сънлив, и умилен
Саша с обич той погалил,
благодарен го похвалил.