УСЛУЖЛИВО
Сред избуелите пъстроцветни полета
на паметта
се разхождам с наслада
Красиво подредените вдишвания
времето преразказват
и ме усмихват
Ала всеки път
щом до мъртвите камъни стигам
страх с полудели очи ме изпива
и пита -
с кой от тях съм замерил Исус
И тогава мълчи паметта услужливо
18.10.2017
© Емил Павлов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2018, № 10 (227)
Други публикации:
Емил Павлов. Самотата е последната ми риза. София: Книжен тигър, 2018.