ПОВИК
Мами непознатото,
несигурното сетивата ти поглъща,
на пътя стъпил - жив си,
прекрачил прага на уюта си,
все същия.
Излез,
укрий следите си в безкрая,
младостта на дните те прегръща.
Натам тръгни,
единствен дом сърцето е
и все оттатък хоризонта те завръща.
януари 2018
© Емил Павлов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.06.2019, № 6 (235)