ТАЙНА

web

Тогава жените още не умееха да обичат,
а нощите бяха топли и къси.
След кино изпращахме своите момичета.
(И несъществуващите също.)

Със най-тънки ризи блуждаехме из тъмното.
После се сбирахме на площада.
А устните, от целувките изтръпнали,
дърпаха угасналата цигара.

Разбитите сърца под луната въздишаха -
утре щяха да бъдат по-смели.
Разказвахме си на глас, че далеч сме отишли,
в коленете погледи свели.

Момичетата вече насън се усмихваха
и разсъблечени, и всеотдайни.
А ние до съмнало главите се блъскахме
как да надникнем във вечните тайни.

1975 г.

 

 

© Ангел Русков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.01.2019, № 1 (230)

Други публикации:
Ангел Русков. Дим. Пловдив: Хермес, 2018.