Радмила Стоянова - Мързеливата мечка

МЪРЗЕЛИВАТА МЕЧКА

Радмила Стоянова

Веднъж мечката и лисицата решили да отидат заедно за риба. Вървели що вървели, почти стигнали до една река. Но мечката била мързелива и решила да отложи риболова за по-късно. Затова рекла:

- Лиске, уморих се. Ти иди на реката, пък аз ще си почина и после ще дойда.

Лисицата не казала нищо, взела си въдицата и отишла за риба. А мечката се излегнала под една дебела сянка и скоро след това заспала.

Лисицата цял ден ловила риба и чак надвечер се върнала при мечката, а тя все още се излежавала.

- Почина ли си? - попитала уморена лисицата.

- Починах си, Лиске. А при теб как мина?

- Доста рибка се налови, Мецо. Остава само да накладем огън и да си я опечем - рекла лисицата, като смятала, че мечката ще й помогне.

- Ех, Лиске - отговорила с въздишка мързеливата мечка, - колкото повече лежа, толкова по-малко ми се става. Нека да си почина още мъничко и ще дойда да ти помогна.

Мечката отново се излегнала, а лисицата рекла:

- Щом е така, Мецо, ще взема рибата да я опека, пък ти си почивай!

- Ами побързай, Лиске, че взех да огладнявам - рекла мечката, която на всичкото отгоре била и много нахална.

- Ще побързам, щом казваш - престорила се на услужлива лисицата, грабнала рибата и дим да я няма.

Мечката чакала, чакала, но лисицата така и не се появила, а тя съвсем огладняла. Накрая решила сама да си налови риба. Станала и тръгнала към реката. Вече било съвсем тъмно, нищо не се виждало. Подхлъзнала се мечката и паднала във водата. Течението я повлякло, едва успяла да се спаси.

"Ех", рекла си мечката, "ако бях помогнала на Лиса, сега щях да ям рибка и нямаше да падна в реката!"

От този ден мечката първо си лови рибата, а после си почива.