Радмила Стоянова - Конкурс за красота

КОНКУРС ЗА КРАСОТА

Радмила Стоянова

Кума Лиса живееше във планината, но трудно си намираше храна, горката. Веднъж реши до едно село да се спусне - там нещо да потърси да си хрусне. Като стигна, зад едно дърво се притаи. Огледа се и наостри тя уши. Не се чуваше говор, ни кучешки лай. "Това село е безлюдно май", помисли си Лисана, но на прашния път видя три кокошчици да си стоят. Спореха за нещо и на Лиса стана интересно. Да ги хване, изглеждаше повече от лесно.

- Като на лебед бели са моите крила. Аз имам най-прекрасните пера - рекла първата кокошчица уверено, а втората се троснала наперено:

- А пък моят тоалет е черен. Затова е винаги модерен.

- Най-грациозна съм сред нас - рекла третата в прехлас. - Медно русото е актуално. Вижте мен! - погледнала се самохвално.

Скрита Лиса стояла и като чула това, покана не чакала и подала глава.

- Минавах случайно и спора ви чух. За красотата имам аз нюх. Вие и трите сте хубавици, но една от вас е просто кралица.

- Ама коя? - извикали кокошчиците в хор и мигом в Лиса вперили взор.

- Бялата има най-едър силует - рекла Лиса като пръв експерт и с плам завършила своята реч:

- Закръглена е и се вижда отдалеч.

При тез хвалби бялата кокошка наперено застанала, а приятелките й на Лиса длъжни не останали.

- Не сме съгласни - викнали в хор. - Ще питаме коня по нашия спор.

С бърза крачка отишли на двора, а щом се скрили зад стобора, Лиса нападнала тяхната сестрица - новообявената кралица. Сетне, като я хапнала за обяд, се прибрала по гористия скат. Ето как хитрата лисица се нахранила със глупавата птица.