Невена Стоянова

ЛЕВИАТАН

Такава нощ... Без капка светлина.
В която са звездите неизвестни.
В която са угаснали слънца.
А камъните се надигат бесни.

В която по первазите свистят
изстиващи отломки от луната.
А горе по небето блъска мрак.
И смътна хипотеза е земята.

Такава... Не е нощ. Левиатан.
Очите ми за другото са слепи...
И може би дори това не знам.
И може би съм малка черна бездна

в търбуха му. Без никакви звезди...
(Навярно до едничка са измрели.)
И трети ден е нощ; а в мене взрив
расте. А на четвъртия ще тресне.