ЗЪРНО ПО ЗЪРНО

web

На напукан перваз на софийска сграда
                                              на "Цар Симеон"
старица храни с житни зърна белия гълъб
В стаята е тихо и тъмно и само
скърцането на вехтия стенен часовник
отмерва празни минути
...тик... чккрррр...
                    ...скррррц...
                                  ...так...
зърно
      по
          зърно

Зад стъклото на прашния скрин мирно стои
невидим мъж в униформа с медали
отдава чест под синьо небе с знамена и звезда
...тик... чккрррр...
                    ...скррррц...
                                  ...так...
в деня
      на
          победата

До него две руси детски главици се смеят
под лъчите на лятното слънце
и бели женски ръце без лице
...тик... чккрррр...
                    ...скррррц...
                                  ...так...
ги къпят
      с речна
          вода

В ъгъла пламък мъждиво присветва
върху разпятие
и капки горещ восък методично оформят
сталагмити нагоре по кръста
докато старица храни с житни зърна белия гълъб
...тик... чккрррр...
                    ...скррррц...
                                  ...так...
капка
      по
          капка
нагоре по кръста

© Неор Начев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2017, № 7 (212)

Текстът е отличен с трето място на 11. издание на Националния поетичен конкурс "Нова Загора" (2015).