Неор Начев - Сън по време на избори

СЪН ПО ВРЕМЕ НА ИЗБОРИ

Неор Начев

Тази нощ сънувах, че ще ставам майка - майка на следващия американски президент. От секретните служби ме извикаха.

- Защо аз? - попитах озадачено.

- Защото баща ви не е от Камерун - отвърна делово агентът.

- Е? - недоумявах аз.

- Значи не е черен - обясни търпеливо агентът.

- Вижте, първо: това, че баща ми не е от Камерун, не означава, че не е черен, и второ: милиард други бащи не са от Камерун! Защо именно аз?!

- Защото той е ваш баща - натърти многозначително на думата "ваш" агентът. - Всички останали милиард минус един бащи не са ваши. Проверили сме.

- Това е абсурд! - възкликнах възмутено.

При вида на нарастващото ми вълнение, агентът се изправи, заобиколи бюрото, на което беше разгърнал досието ми, приближи се и постави ръка утешително на рамото ми:

- Спокойно! Това е от бременността!

- Не ви разбирам! Аз съм мъж и следователно не мога да забременявам! - безпокойството ми преминаваше в раздразнение.

- Моля ви да се успокоите - американската наука е способна на всичко - увери ме агентът. - Пригответе се за път - в Белия дом ви очакват!

* * *

До Белия дом се стигаше с въжен лифт. Служителят, който късаше билетчетата, беше стар и отруден човечец. Поразително приличаше на бай Евтим - влекаджията от Бъндеришка поляна.

- Привет, бай Евтиме! Не очаквах да те видя тук! - възкликнах радостно.

- Шшшт! - с пръст на устата ме смъмри смутено старецът. - Вече работя за американските служби и не говоря български - само американски - каза на идеален български.

Погледнах го озадачено.

- Още го говоря развалено - поясни с явно неудобство. - И освен това не съм бай Евтим. Вече съм Гудбай Евтим.

- Ясно - престорих се, че разбирам.

- Така... - наруши той последвалата неловка тишина, - оттука лесно ще се ориентирате: все нагоре и по жицата. И няма да се притеснявате - ако знаете колко майки са минали по този път! Никоя не се е върнала - смигна ми Гудбай.

- Аз не съм майка! - отвърнах натъртено.

Гудбай Евтим ме погледна снизходително и прошепна:

- Спокойно! Това е от бременността. Сполай ти, дъще! - промълви със сълзи на очи, бутна китка здравец в ръцете ми и ме качи на следващата седалка.

* * *

В Белия дом ме очакваха. Посрещнаха ме тържествено и се отнасяха към мен с уважение. Мъж в униформа ме поведе към предназначената за мен зала. По коридорите се разминавах с детегледачки и жени домакини с деца на ръце. Гледаха ме с нескрит интерес, обръщаха се след мен и си шушукаха. При вида ми, една майка с количка забави крачка и любезно ме попита дали аз съм майката на бъдещия американски президент. Бях удивен колко много деца има в Белия дом.

Предводителят ми с нескрита гордост обясни, че всички някога са били президенти.

Приеха ме в голяма амфитеатрална зала със сцена. Част от местата за публика бяха заети от официална делегация - представители на Камерун.

- А камерунците за какво са тук? - попитах стреснато.

- Уважение към малцинствата - отвърна лаконично мъжът в униформа.

- Не ви разбирам - признах в недоумение. - Първо ме каните в Белия дом, защото баща ми не е от Камерун, после ме срещате с делегати от Камерун... Ще ми обясните ли какво се случва най-сетне?

- Ама вие нещо против Камерун ли имате? - погледна ме заплашително мъжът в униформа. - Америка е страна на свободата. Тук проявяваме нулева търпимост към всякаква реч на омразата. Всеки има право да гласува за президент - дори и гражданите на Камерун! - размаха пръст пред очите ми униформеният.

- Вие с всичкия ли сте? Какъв е този цирк! - повиших тон раздразнено.

Мъжът отстъпи назад при вида на емоционалната ми реакция. Погледна ме изучаващо и смекчи тона си:

- Спокойно! Това сигурно е от бременността.

- Вижте какво - избухнах, - аз съм мъж и не съм, и не мога да бъда бременен!

Едва изрекъл тези думи и родилните болките започнаха. Прималя ми и се присвих в центъра на сцената. Погледнах умолително мъжа в униформа:

- Моля ви, повикайте главния лекар! Мисля, че скоро ще родя!

- Ти за к’ъф се мислиш, бе ей? - грубо ме блъсна униформеният - За майка ли?

- Не смейте да ме докосвате - ще съжалявате! - предупредих го, отстъпвайки уплашено назад.

- Не забравяйте, че пред вас стои майката на бъдещия американски президент! Ако ме нараните, ще лишите нацията си от бъдеще!

- Мери си думите, емигрант неблагодарен! - приближи се заплашително към мен униформеният. - За такива като теб имаме специални изправителни центрове на няколко секретни точки по света! Мълчи, ако искаш да имаш по-лек процес!

- Какъв процес, моля ви? За какво става дума? - уплахата ми бавно преминаваше в ужас.

- Процеса за защита на камерунските делегати! Не се прави, че не знаеш, отрепко! Затворите ни са пълни с такива като теб - хрантутници на гърба на честния данъкоплатец! Задържан си и всичко ще си изпееш в съда!

- Какъв съд? Защо ме задържате? - попитах в отчаяние.

- Задържаме те, защото баща ти не е от Камерун и следователно си заплаха за живота на черните делегати! - поклони се уважително към камерунската делегация униформеният. - В Америка всеки живот е черен и така трябва да остане! - провъзгласи тържествено, след което посегна към белезниците, които висяха на колана му.

- Айде сега, бъди разумен, и се предай без съпротива! Иначе ще се молиш това да е само сън!

В този момент вратите на амфитеатралната зала се отвориха широко и през тях влезе президентът - сънен и по пижама:

- Здрасти, мамо! - поздрави, протягайки се.

- Здрасти, Донко! - отвърнах раздразнено. - Какво правиш тука? Нали се разбрахме да не се появяваш пред избирателите, преди да се родиш?

Президентът заби виновно поглед пред себе си и нервно, с пръсти замачка горнището на пижамата си.

- Нищо - всеки може да сбърка! - успокоих го. - Особено президентите. Хайде сега марш в леглото и да не съм те видяла, преди да те родя!

И се събудих.