УТРИННИ ПРЕДЕЛИ
Светлинен плисък ме зове
над бликнала смола и билка
и с блесналите върхове
за миг над бездната политам.
Отвсякъде звънти вода
и вихрени акорди гръмват,
и дъх на дива свобода
сърцата ни подхвърля стръмно.
Коприва, къпинак и бъз
поглъщат селската рекичка
и някакъв жабок чевръст
безкрая на вира пресича.
Но моят порив ще съзре
на най-високата октава
как облакът превъплъщава
скръбта по Бялото море.
© Минко Танев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.03.2015, № 3 (184)
Други публикации:
Минко Танев. Небесен блян. София: Българска книжница, 2013.