цïрю ПЙ (15) - царство РП (20).Мариана Куршумова
Обект на настоящото изследване е Поп-Йоановият препис на Паисиевата история, имащ за първообраз Рилската преправка (1825 г.), като част от следното текстово семейство:
Рилска преправка (РП)1 > Поп-Йоанов препис (ПЙ) > Първа Харитонова преправка (Х1) > Втора Харитонова преправка (Х2)2 > Геров препис (ГП)3.
Първоначалната информация за съществуването на такъв ръкопис тръгва от публикацията на В. Златарски от 1899 г. за Свищовския препис от 1842 г. Авторът обръща внимание на приписка в оповестения от него ръкопис, според която съществува друг, по-ранен препис, направен от ръката на поп Йоаниний Петкович в с. Змеево през 1830 г. Важно е да подчертаем, че изследователят изписва името на кописта различно - той е представян ту като Йоаниний, ту като Йоаникий. В. Златарски предлага условно този препис да се нарича Змеевски по мястото на неговото създаване (Златарски 1899: 727, 749).
Тази идея е реализирана от Й. Иванов (1914: LVІ), който вече разграничава два преписа, условно наречени от него Поп-Йоанова преработка и Змеевска преработка. За първия текст той посочва няколко факта:
За Змеевската преработка включва само следната информация:
Важно е да подчертаем, че това е началото на следните тези: има два преписа; първият е наречен Поп-Йоанова преработка, не знаем къде и кога е направен, но разполагаме с него; вторият е наречен Змеевска преработка, знаем кой е преписвачът, къде и кога е направен, но не разполагаме с него.
Това описание (макар недоказано с каквито и да са факти) започва да се тиражира в научната ни литература през следващите години.
Сведения за Поп-Йоановия препис дава през 1961 г. Б. Ангелов в предложената от него цялостна класификация на познатите тогава преписи, като го представя сравнително кратко със следната информация:
Вече осъщественото отделяне на втори ръкопис е налице и тук със същите черти, като е предпочетено именуването Първа змеевска преправка.
В по-късно свое изследване от 1966 г. Б. Ангелов добавя още сведения за ПЙ, които могат да се представят в следните тези:
Информация за Поп-Йоановия препис намираме в обзорното изследването на М. Стоянов от 1962 г., в което той представя ръкописа по следния начин:
Вторият ръкопис е включен с името Първа Змеевска преработка (плюс вече посочените факти за него) в групата на преписи, известни само по книжовни извори (Стоянов 1962: 593).
В направеното най-ново класифициране за преписите на Паисиевата история от М. Димитрова и Д. Пеев през 2012 г. за ПЙ са дадени следните сведения (тъй като описът е направен само за съществуващите преписи, вторият ръкопис не е включен):
Илия Тодоров в своето изследване от 1985 г. изказва за първи път съмнение относно популярната теза и допуска съществуването на единствен ръкопис, но не предлага каквито и да са аргументи.
Тази хипотеза е приета от М. Кръстева, която посочва следните аргументи в представянето й:
Подробният преглед на съществуващите мнения за интересуващия ни ръкопис ни убеждава в наложителността Поп-Йоановият препис да бъде обект на прецизни научни изследвания, които да анализират различни негови страни. Посочените резултати ще запълнят мястото на липсващата цялостна научна аргументация за неговия библиографски статут.
При работата ни върху езиковата съпоставка между ръкописите от текстовото семейство на РП вниманието ни бе привлечено от честите намеси на преписвача в лексикално-семантичния план на текста. Това явление не включва текстови разлики като разместването на думи или по-големи цялости, съкращаванията или допълненията в съдържателен план. Подобно навлизане на преписвача в изходния текст е важно и интересно за нас, защото осъществената промяна е анализирана само когато тя се появява в същия вид в следващите преписи от родословието. Описаните случаи задават черти от писмения идиом на преписвача, но те са и доказателство за генеалогията на ръкописите, а по отношение на Поп-Йоановия препис могат да бъдат аргументи в подкрепа на вече представените за него различни тези.
Изходен текст в нашето наблюдение е Поп-Йоановият препис, спрямо който потърсихме съпоставката с предходния от неговото родословие - РП. В своята работа се опираме върху ръкописните текстове на преписите, като сме използвали техните дигитални копия (работата с РП показа, че в печатния й вариант от 1966 г. съществуват неточности на лексикално-семантично равнище). В описанието ни са включени разлики, които имат за начало анализирания ръкопис и те задължително задават употреба, която в следващите преписи (Х1, Х2, ГП) остава същата.
Изследването ни си поставя следните цели: 1) чрез съпоставителен анализ на ръкописите да отдели лексикално-семантичните разлики според първоизточника им; 2) да ги класифицира според характера и основанията им; 3) на тази основа да посочи мястото на Поп-Йоановия препис в анализираното родословие, като даде аргументи за неговия библиографски статут.
Разлики, въведени от поп Йоан4
Съпоставката на лексикално равнище между ПЙ и неговия първообраз РП показва 40 намеси на поп Йоан в изходния текст (поради целта да бъде изяснен статутът на ПЙ включваме някои специфични примери на съкращаване и добавяне на текстови единици, но не описваме размествания, както и различия при лични имена, етноними и топоними). Те могат да се разпределят в следните тематични групи:
1. Промени, които представляват лексикално-семантични и текстологични дублети.
1.1. Разнокоренни синоними (3 случая):
Намесите на поп Йоан и в трите случая не са случайни и самоцелни, те са контекстово обвързани. Първата замяна е в разказа за Вавилонската кула, в който са предпочетени производни думи от корена град- (градеж, соградим, градити). Съвпадащата морфемна структура е осъзнато потърсена от преписвача чрез избора на глагола гради.
В другите две намеси лесно се разпознава включването на лексеми с по-обобщаваща семантика. Използването на думата страни в спомена за силния и благополучен български крал Батоя, страшен не просто за съседните крале, но за държавите (страните), е част от пробуденото национално самооценяване на преписвача. Така историческото повествование губи своята безпристрастност и отразява личното послание на поп Йоан към аудиторията на текста. При последната замяна избраната лексема е обобщение за изброените Гърция, Македония, Охрид, Елбасан, за които вероятно е по-коректно именуването места, а не епархии.
1.2. Еднокоренни синоними (10 случая):
В изброените примери е запазен словообразувателният модел, като чрез различни префикси и суфикси са създадени нови деривати, които са контекстово по-ясни или представляват семантично разпознаваеми и актуални съответствия както за преписвача, така и за неговите съвременници.
Тенденцията към демократизиране личи и в изоставянето на архаична и в избора на актуална граматична форма за мн. ч.
Лексикално-синтактичното перифразиране в посочения фразеологизъм дава представа за процесите в говоримия език. Предпочетеният вариант от поп Йоан отразява движението от синтетизъм към аналитизъм, като все още е запазена формата за М. падеж - дне. В текста на Х1 имаме вече познатата днес структура "от ден на ден" (7).
Последователността в тази замяна издава явно предпочитание към лексемата род в анализираното словосъчетание. В историческия разказ на Паисий фраземата род и език, отнесена към родното, българското, задава семантична обвързаност и йерархия, която е осмислена и от поп Йоан. Така се достига до битуването на съчетанието български род като лексикална формула във възрожденските ни текстове.
цïрю ПЙ (15) - царство РП (20).Желанието на преписвача за повишаване на комуникативността на текста обяснява посочената промяна. Тя е контекстово уместният избор: "и велика срамота била тогда на римскому царю".
1.3. Замяна на словосъчетание с монолекса (1 случай):
2. Замяна на архаични, книжни облици с нови, народноговорими (7 случая):
2.1. Граматически еквиваленти:
РП (14).2.2. Лексикални еквиваленти:
Морфемната замяна в примера представлява междинен етап от живота на думата. В речника на Н. Геров намираме друг словообразувателен тип: придобив ‘печалба’.
За уместността на подобна замяна намираме доказателство в речника на Н. Геров, където за думата мръсен е посочено възможно значение ‘гнусен, долен, низък’. В избраната от поп Йоан лексема е налице и важна фонетична особеност - буква а за вокал [ъ] (над буква а има дълга чертица, която е почти хоризонтална и не прилича на знака за ударение, използван от преписвача). Че става въпрос за това съответствие личи от справката с текста, добавен в края на ПЙ - житието на Ксенофонт, в който подобно графично решение за фонемата [ъ] е последователно явление.
ти РП
(3).Вече описаното графично решение от предходния пример е налице и в настоящия случай. Най-вероятно това (а с надредна чертица) е усвоена писмена практика от поп Йоан, която е едно от графичните решения за вокала [ъ] през втората четвърт на ХІХ в. Според нас тук имаме пример за общоговорима фонетична особеност, а не за фонетична характеристика от югозападен тип - а като резултат от ѫ.
Лексикално-синтактичното перифразиране и в двете употреби е свързано с употребата на отрицание във фразата и отразява търсената по-актуална и ясна семантика. Интересно е, че поп Йоан изоставя съществуващата конструкция от РП с двойно отрицание, която е нова говорима структура. Семантичната неяснота в текста на ПЙ е коригирана от Н. Геров в неговия препис, където той заменя не с ни.
3. Индивидуални лексикално-семантични решения (8 случая):
Редакцията, която ни предлага поп Йоан, го представя като активен читател, който желае да подготви текст с ясни послания и смислови акценти особено когато става дума за националното самоопределяне. Това го кара да изостави ориентира време, за да акцентира върху информацията за националното ни име.
Като човек на вярата поп Йоан припознава в нейното присъствие по-стойностен белег за осмислянето на нацията, за нейните свещени корени, което ясно се вижда и от предходната част на изречението: "Болгарскiй родъ есть единъ первѣйшiй и старшiй во христiанствѣже и царствѣ глава и пред водитель всему..." (7). За поп Йоан - християнин, монах и българин, в йерархията по значимост духовното, сакралното предхожда приобщаването към славянския род, то е изначалната основа на неговата национална история. Макар тази замяна да е единична, тя подкрепя тезата на иеродякон Атанасий, представена в предговора към фототипното издание на Паисиевата история от 2012 г., за християнския поглед към историческото ни минало, засвидетелстван в Паисиевия текст (подробно за това виж ЗЧ 2012: 17-27). Намесата на преписвача не е случайна, тя отразява християнския мироглед и неговата ценностна система за духовно-интелектуалния ни елит от ХVІІІ-ХІХ в. Негови представители са първите ни историографи, които се наемат с нелеката задача да напишат история на народа си, която е не само "царска" история, но е част от универсалната, сакралната, свещената общочовешка история. Вглеждането в лексикално-семантичния пласт на текста през погледа на неговите автори (създатели или преписвачи) открива пред изследователя обещаната от иеродякон Атанасий "друга посока в разбирането на текста" (ЗЧ 2012: 23).
С търсенето на актуални лексикални еквиваленти можем да обясним следващите замени:
Интересна е намесата на поп Йоан в познатото обръщение от РП:
Не може с категоричност да се посочи причината за този вариант. Ясно се вижда, че компонентът лы е написан с по-малки букви между двете думи, сякаш е дописан. Но е важно да отбележим, че този лексикално-семантичен вариант е запазен от монах Харитон в Х1, който прави израза коректен, като включва липсващия спомагателен глагол еси.
Съществуването на неясни изрази в извода на поп Йоан го кара да предлага свой прочит, като не променя граматичната структура на фразата:
4. Добавен лексикален елемент (3 случая):
5. Пропуснат лексикален елемент (4 случая):
достъ РП
(1)] лѣтъ нашихъ ПЙ (1); РП
(12)] нетокмо ПЙ (9);6. Замяна/промяна на графеми (най-вероятно по недоглеждане) (4 случая):
Анализът на ексцерпирания материал е основа за следните изводи:
ПЙ има за свой първообраз РП (факт, изказван неведнъж в науката, както се вижда от приведените по-горе сведения). Бихме искали да обърнем внимание върху разлика в съдържателен план между двата ръкописа. Поп Йоан изоставя главите: "Здѣ да речемъ вкратцѣ и ради сербския кралы и войнство ихъ" и "Здѣ вкратцѣ сербскиа светии исчеслѧемъ", които са налични в РП (78б-80а). Тези текстове не са включени в Х1 и Х2, което още веднъж потвърждава изказваната теза, че монах Харитон има за първообраз ПЙ.
Намесата на автора в изходния текст изключва неговото дословно копиране. Прибавеното непълно житие на св. Ксенофонт, изоставените глави за сръбските крале и светии, значителният брой лексикално-семантични поправки - всичко това определя текста като преработка, компилация, преправка.
Преписвачът е добър калиграф. Обработеното му, четливо писмо (отбелязано и от Б. Ангелов) доказва, че това е (най-малкото) често занимание за автора му, в което личи постигната рутина. Липсата на украсителни елементи и на червенослови предполага вероятно бързане при неговото съставяне, а е възможно да има връзка с целта, поради която е направен преписът.
Авторът на преписа добре познава книжовната езикова традиция, разбирана и като старобългарско градиво, и като църковнославянски характеристики. Много показателна в това отношение е избраната лексема с изконен характер грѧдетъ (от стб. грѧсти ‘идвам, вървя’), с която той заменя идетъ от РП. Езикова компетентност от такъв ранг в началото на ХІХ в. може да притежава само човек, който е духовно лице. Не е осъществена обаче последователна редакция в посока към книжовнотрадиционните езикови прояви, което доказва, че тя не е била цел (причините за което могат да са различни).
Ясно е зададено включването на говорими, народни езикови явления.
Дори и в приведените тук примери (без да е изследвана целенасочено този тип
редакция) се виждат някои от най-ярките маркери на говоримата реч, и то от
източен тип - отразена редукция, рефлекс я от ѣ (бях (5)
- бѧх РП (7); нѧкой (13) - нѣкой
РП (17), лексеми като млого -
много РП. Ето защо най-вероятно преписвачът е представител на източната
говорна област.
Посочените изводи не могат еднозначно да отговорят на така важния въпрос кой точно е авторът на преписа и дали познатият днес ПЙ е този, за който имаме сведения от приписката към Свищовския препис от 1842 г. Съмнението, че текстът е създаден в с. Змеево, Старозагорско, както и езиковото потвърждение за местонахождение в район от източен диалектен тип, ни насочиха да търсим документирани факти в запазени и публикувани днес исторически бележки, спомени на хора, съвременници на онази епоха. Така попаднахме на книгата "История и етнография на град Чирпан", издадена през 1938 г., която включва историческите бележки на Никола Събчев и Таньо Пеев - и двамата учители в Чирпан през интересуващата ни епоха, и двамата търсили, записали и така съхранили от устата на свои съграждани факти за предходни времена. Любовта и на двамата към делото на просветителите - свещеници, учители, през различните години от историята на родния им град е причина информацията за тях да е подробна. За нас тя се оказа безценна!
Във втория раздел от записките на Т. Пеев "Зараждане на учебното дело" авторът им се спира по-подробно върху живота и "научните подвизи" на двама от тях - Отец Харитон (авторът на Х1 и Х2 - б.м., М.К.) и Отец Хаджи Агапий.
Ще приведем дословно неговите бележки за Отец Харитон: "Той бил монах от Рилския манастир. През 1830 г. бил изпратен за изповедник в с. Дервент (Змейово) ст.-загорско, гдето у местния свещеник Йоникий Петович намерил Паисиевата история, от която си снел един препис (б.м., М.К. - тук и до края на цитата).
През 1831 г. дошел в гр. Чирпан на съща длъжност, гдето съградил Рилския метох, в който открил училище да подготвя учени граждани, уреждал в параклиса сборове, в които държал религиозно-нравствени проповеди, будил у гражданите народно чувство, като им чел пасажи от Паисиевата история. При това той снел нов препис на тая история, който препис днес учените наричат "Чирпанска преправка" (Събчев, Пеев 1938: 311).
Възможно ли бе това да е отговорът, можеше ли тези няколко реда да подвеждат? Дали Т. Пеев е познавал статията на В. Златарски, в която е цитирана приписката с вече посочените по-горе данни? Бележките на Т. Пеев продължават с четири страници представяне на особености на "Чирпанската преправка" (според приетите от нас именувания това е Х2), както те са посочени от М. Дринов. Прецизността, с която се позовава на своя източник, ни кара да приемем, че най-вероятно Т. Пеев не е познавал публикацията на В. Златарски. Още повече, че той посочва факти, непознати и невключени от В. Златарски.
Откъде можеше възрожденският учител Т. Пеев да има тези сведения? Отговорът намираме в същите исторически записки. От тях разбираме, че баща му е бил църковен епитроп в Чирпан и като такъв е носил в дома си този ръкопис (Х2), за да го чете (Т. Пеев разказва, че дядо му, недоволен от гръцкото обучение на сина си в родното им с. Спасово, го води в Копривщица да учи при даскал Геро). Т. Пеев си спомня, че тогава дете (той е роден през 1856 г.) се е опитвал "да дешифрира някоя дума от нея (думата ръкопис е от ж.р. в записките на Т. Пеев - б.м., М.К.)", на което баща му е казвал, че много хляб има да яде, докато се научи да чете и разбира. Този препис на Паисиевата история се е съхранявал в "черковния ковчег, а после в читалищната библиотека". Авторът посочва, че никой не знае как е изчезнал от читалището и се е оказал в ръцете на Н. Геров (Събчев, Пеев 1938: 315). На с. 333 по повод сведенията за народните учители Т. Пеев обяснява, че е включил имената само на тези, за които има живи свидетели. Всичко това ни кара да вярваме на думите му, да приемем посочените от него факти за достоверни.
Отсъствието на видимо пълно съвпадение в името Йоаникий Петкович (по приписката в Свищовския препис от 1842 г.) и посоченото в записките на Т. Пеев Йоникий Петович може да се потърси в следните предположения. Йордан Заимов в "Български именник" изброява измежду познатите още от ХVІ в. скъсени варианти Йон и Йоно за името Йоан, пак там намираме Пето като скъсено от Петко (Заимов 1994: 113, 179). Твърде възможно е съществуващото различие да отразява зададената вариантност. От друга страна, съставителят на книгата Хр. Недялков в бележките си към изданието посочва трудностите, с които е трябвало да се пребори при работата с ръкописите: "Някъде трябваше да търся смисъла на думите, като не можех да разчета текста. На много места той е зачеркнат, с нови прибавки (особено ръкописът на Т. Пеев), лошо написани думи, с стар правопис" (Събчев, Пеев 1938: 341). Името на Йоникий Петович не е включено в указателя на собствените имена в края на изданието, тъй като той не е чирпански деец.
В резултат на всички изложени факти за нас остават извън всяко съмнение следните обобщаващи изводи:
В записките на Т. Пеев намираме ценни, неспоменавани досега данни за монах Харитон5 и макар те да не са пряко свързани с ПЙ, ще ги приведем. Посочено е, че той е бил в Чирпан и околията цели 15 години (от 1831 г. до 1846 г.). Като духовник изповедник е съградил Рилския метох в града; в него е открил училище да поучава децата "на книжному учению"; уреждал е в параклиса "сборове", в които държал религиозно-нравствени проповеди; будил е у гражданите народно чувство, "като им чел пасажи от Паисиевата история"; неговия препис Х2 са наричали Царственик. Авторът дава част от проповед на Отец Харитон, която, ако използваме думите на Т. Пеев, разкрива скрижалите за народната пробуда в Чирпан: "Будете любовни между вас... а най-паче не изказвайте тайните си на други язици... и ако чините така, пак ще возсияе благодат Божия на вас... буди, буди!" (Събчев, Пеев 1938: 315).
Няма причина да се съмняване, че всичко това не важи и за живота и делото на поп Йоаникий Петкович. Той е част от просветените монаси, за които Т. Пеев казва: "Предназначението на тези свети старци не е било само да поучават младежта "к книжному учению", а като последователи на О. Паисия и истински негови ученици, те са виждали залежите на националното чувство в българските сърца, че не е угаснало от многовековното двойно робство, че само временно е заглъхнало поради преуморяване и преизтощение от силно преследване след многократни несполучливи въстанически опити; че нестихналият жар в българските сърца, наслоен като с дебел пласт пепел, не е угаснал, а чака да се отвори една малка пролука, за да се докосне до него чиста въздушна струя и го възпламени - светите старци с думите "бъдете любовни... не издавайте тайните си..." и ако чините така, ще изгрее святата свобода, разкривали пепелта, за да открият нужната пролука, а чрез думите "буди, буди" - амин дай Боже - пущали чистата въздушна струя".
БЕЛЕЖКИ
* Статията е част от проекта "От идеята за историята към националното, космополитното и глобалното: преписи и преправки на "История славянобългарска" от Паисий Хилендарски и културноидентификационните модели на ХVІІІ-ХХІ век", № НИ13 ФЛФ014/20.03.2013 г. към ФНИ на ПУ "Паисий Хилендарски". [обратно]
1. За осмислянето на РП като вид "съавторство" между Паисий Хилендарски и Спиридон Рилски, поради което тя е част от наследството за всеки от тях, вж. Радев (2012). [обратно]
2. Наименованията на тези преписи в научната литература са различни, често объркващи. Първият Харитонов препис е наричан още Втори змеевски препис, а Вторият Харитонов препис - Чирпански, Геров. Споделяме мнението на М. Кръстева за наложителността да се използва коректна и еднозначна терминология при назоваването на производните от "История славянобългарска" текстове. В изследването си използваме нейните наименования като условни заглавия. [обратно]
3. Преписът бе издаден фототипно за първи път през 2012 г. Първото академично научно изследване за него предлага Мила Кръстева в академичната студия към фототипното издание (Кръстева 2012). [обратно]
4. Според приетата методика на описание всички наблюдавани различия са налице в Х1, Х2 и ГП. Графиката на примерите е частично нормализирана, цифрата в скоби посочва листа от ръкописа. [обратно]
5. Сведения за заниманията на монах Харитон като духовно лице и учител вж. Радев (2008: 293) и Караджова (2012: 34-35, 38-40). [обратно]
ЛИТЕРАТУРА
Ангелов 1961: Ангелов, Б. Паисий Хилендарски. "История славянобългарская", Никифоров препис от 1772 г. София: БАН, 1961.
Ангелов 1966: Ангелов, Б. Рилска преправка на "История славянобългарская". София: БАН, 1966.
Димитрова, Пеев 2012: Димитрова, М., Пеев, Д. Из историята на Историята - преписи и преработки на Паисиевия текст. // Научни трудове на ПУ, ФФ, том 50, кн. 1, сб. А, 2012 г., 50-71.
Заимов 1994: Заимов, Й. Български именник. София: БАН, 1994.
ЗЧ 2012: Паисий Хилендарски. История славянобългарска 1762. Критическо издание с превод и коментар. Текста подготвиха за печат Д. Пеев, М. Димитрова, П. Петков. Превод Д. Пеев. Коментар А. Николов, Д. Пеев. Предговор от иеродякон Атанасий. Света гора Атон, Славянобългарска зографска обител, 2012.
Караджова 2012: Караджова, Д. Чирпанска преработка на Паисиевата история. Монах Харитон и неговите ученици. // Научни трудове на ПУ, ФФ, том 50, кн. 1, сб. А, 2012 г., 32-49.
Кръстева 2012: Кръстева, М. (Не)знайното в академичната наука за Геровия препис на "История славянобългарска" и културните връзки Паисий - Геров. // Геров препис на "История славянобългарска". Пловдив: УИ "Паисий Хилендарски", 2012, 149-174.
Кръстева 2014: Кръстева, М. Поп-Йоанова преправка на "История славянобългарска": академични (хипо)тези. // Матеріали ІІІ Міжнародного науково-методичного семиінару з болгарської мови, літератури, культури та історії (15-16 травня 2014 р). Збірник тез. Бердянск, БДПУ, 2014, с. 164-167.
Радев 2008: Радев, Ив. Таксидиоти и таксидиотство по българските земи. София: АИ "М. Дринов", 2008.
Радев 2012: Радев, Ив., Паисий Хилендарски и Спиридон Рилски. Хипотеза за компилациите на "История славянобългарска" като вариант на "съавторство". // Език и литература, 2012, № 3-4, 23-40.
Стоянов 1962: Стоянов, М. Преписи на Паисиевата "История славянобългарска". // Паисий и неговата епоха (1762-1962). Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от "История славянобългарска". София, 1962, 557-597.
Събчев, Пеев 1938: Събчев, Н., Пеев, Т. История и етнография на град Чирпан. Съст., ред. и бел. Хр. Недялков. Чирпан: Д-во Вълко и Каба Иван, 1938.
Източници
Зографска чернова 2012: Паисий Хилендарски. История славянобългарска 1762. Критическо издание с превод и коментар. Текста подготвиха за печат Д. Пеев, М. Димитрова, П. Петков. Превод Д. Пеев. Коментар А. Николов, Д. Пеев. Предговор от иеродякон Атанасий. Света гора Атон, Славянобългарска зографска обител, 2012 (дигитално копие).
Рилска преправка (РП), НБКМ, БИА, № 775 (изготвена от Паисий Николаевич Рилски в Рилския манастир, 1825 г.) (дигитално копие).
Поп-Йоанова преправка (ПЙ), НБКМ, БИА, № 1113 (изготвена от поп Йоан(икия) Петкович в с. Змеево (Старозагорско), 1830 г.) (дигитално копие).
Първа Харитонова преправка (Х1), НБКМ, БИА, № 1115 (изготвена от монаха таксидиот Харитон Рилски в с. Змеево (Старозагорско), 1831 г.) (дигитално копие).
Втора Харитонова преправка (Х2), НБКМ, БИА, № 1114 (изготвена от монаха таксидиот Харитон Рилски в Чирпан, 1831 г.) (дигитално копие).
Геров препис (ГП), НБКМ, БИА, ф. № 22, оп. І, а.е. 622 (изготвен от Найден Геров в Пловдив (без посочена година в преписа) (дигитално копие).
© Мариана Куршумова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.08.2014, № 8 (177)