ПРИЛОЖЕНИЕ № 2

Мая Митренцева

web | Философия на промяната...

ВАРИАНТ А

Философия. Курсова програма с автори Любен Сивилов, Ламбо Кючуков и Димитър Денков

Публикува се по Програмен годишник по философия, етика, право, логика, световни религии и гражданско учение, МОН, София, 1992 г., съставители: Иван Колев, Людмила Драгоева

 

I. Въведение

1. Понятие за философия

Философия и култура. Как съществува философията - текст, разговор, размисъл. Житейска философия. Философията като наука. Философията е самосъзнание на епохата.

2. Философията като пресъздаване на света

Специфика на философското отношение към света. Философските науки. Категориите - средства за философствуване. Философската аргументация.

3. Направления във философията

Принципите на философията и тяхното осъществяване. Най-общите философски направления. Философската школа.

4. Философията - вечност и съвременност

Вечните философски въпроси. Три типа отношение: човек - свят, човек - човек, човекът в отношение със себе си. Проблемът за развитието на философското знание.

 

II. Eпохите във философията

1. Античност. Космос

Обща характеристика на философията в Античността. Митологията и раждането на философията. Единната наука в Античността. Езикът на философията - метафора и афоризъм. Основни нагласи и идеи в античния светоглед.

2. Средновековие. Отвъдното

Религия и философия. Полюсите на философското светоусещане. Образованост и схоластика. Съдбата на науката и изкуството.

3. Възраждане. Откритието

Ренесанс и хуманизъм. Философски тълкувания на античните идеи. Философия на природата, философия на обществото. Философия на човека. Утопия и хармония.

4. Ново време. Разумът

Класическите буржоазни революции и великите философски системи. Науката и прогресът. Философия на политиката. Новите интереси и новата култура.

5. Съвременност. Противоречието

Единство и многообразие в съвременното състояние на философията. Марксистката философия и ролята и в социалното развитие. Основни философски тези и проблеми в европейската мисловна традиция. Човекът между песимизма и оптимизма.

 

III. Философските проблеми

1. Битие

Съществуване и същност са "първите" философски теми. Идеята за "началата" на света. Субстанцията - материална или идеална? Пространство, време, движение, покой. Истинното битие и небитието. Събитие.

2. Бог

Богът в митологията, в религията и във философията. Богът - творец и съдник. Философският бог е Абсолют. Първопричина, причина и следствие; чудото. Божествено и земно. Свобода на волята.

3. Човек

Дали "човекът е мяра на всички неща..."? Човекът е различен от света; общество и природа. Азът - самосъзнание и самоцел. Човешките същностни сили: съзидание, съхранение, рушене. Субект и история.

4. Познание

Източници, механизми и резултати на познанието. Субект, обект, познавателен процес. Истината и нейните критерии. Наука, мистика и практика. Проблемът за идеалното и образа. Възможности и предели на познавателната активност.

5. Ценност

Потребности, интереси, мотиви и цели - материален и духовен произход. Духовната култура и социалната и роля. Философията като квинтесенция на културата е основна духовна ценност. Вечните човешки ценности: свобода, истина, добро, красота. Човешката уникалност като свръхценност.

 

IV. Философската методология

1. Съзерцание

    Наблюдение и умозрение. Явление и същност. Интелектуална интуиция.

2. Телеология

    Цел и средства. Подреденост и зависимост. Онтологичната картина на света.

3. Идеология

    Оправдание и догма. Утопия и реалност. Идеология и общество.

4. Рефлексия

    Съзерцание и самосъзерцание. Пресъздаване и конструкция на света. Научни и социални технологии.

5. Критика

Осмисляне на предпоставките. Граница и безкрайност. Метафизика и диалектика.

 

V. Формите във философията

1. Мит и логос

    Образното мислене и раждането на философията. Митологизация и демитологизация. Текст, слово, контекст.

2. Библия и кодекс

    Книгата на книгите и "първата" философия. Органон и канон в теологията и науката. Законите: откровение или творение.

3. Диалог и проект

    Отношението "Аз - Ти". Скриването на субективността и откриването на природата. Другият "Аз" - конструкт или продукт.

4. Система и дефиниция

    Цялост и подредба. Видове подхождания като типове систематичност. Класификация на науките.

5. Теория и практика

Истината в два облика. Критерии за истина. Научни форми и практически норми.

 

VI. Авторитетите във философията

1. Платон - освобождаването на философията от мита чрез мит

2. Аристотел - категоризирането на света

3. Августин - "Градът божи" и човешкият дълг

4. Тома Аквински - слугува ли някому философията?

5. Джордано Бруно - от един към много светове

6. Френсис Бейкън - опитът да се мисли опита

7. Рене Декарт - опит да се мисли мисленето

8. Имануел Кант - нещата в себе си и светът за нас

9. Георг Хегел - идеята в историческия процес

10. Карл Маркс - идеята за историческия процес

11. Лудвиг Витгенщайн - за какво не може да се говори?

12. Едмунд Хусерл - философията като мечта за строга наука

 

 

© Мая Митренцева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2015
Мая Митренцева. Философия на промяната: Философските дисциплини в училище след 1991 г. Варна: LiterNet, 2015