* * *
Влязох в дома му
и той ме покани да седна.
Огледах се и не видях
нито столове, нито...
Предложи ми да ме нахрани,
но нямаше ни, хляб, ни...
Не ме попита как съм,
но знаех, че съм добре.
И когато си тръгнах,
бях отпочинала, сита и спокойна.
© Магдалена Абаджиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.03.2016, № 3 (196)
Други публикации:
Магдалена Абаджиева. Между две секунди. София: Симолини-94, 2015.