* * *

web

Тя пише винаги върху мъгла и фосфор.
И всяка нейна буква е с воал.

Н. Милчев

Той никога не е конкретен
и думите му са звезди от дъжд.
Да го следиш е безпредметно,
защото не изчезва изведнъж.

Сърцето му тупти непреброимо
и сякаш че не може да живее,
но миговете тъй неизмерими
изпълват времето, за да прелее.

По дланите му сплитат се реки
и толкова умее да докосва
с шума на разпилените води,
стопили най-прозрачните въпроси.

Той никога не е конкретен
и думите му са следи от дъжд.
Да търсиш пътя му е безпредметно,
защото бил е твоят не веднъж.

 

 

© Магдалена Абаджиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.03.2016, № 3 (196)

Други публикации:
Магдалена Абаджиева. Между две секунди. София: Симолини-94, 2015.