РЕКА - 2
Тъй както по кората на дърветата се спускам,
опитвам от косата ти да стигна по-нагоре.
И като паяче да ти запомня устните,
като пълзя по най-неизброимата от двете.
Дали ще мога да се задържа, когато
от всяко спиране на вятъра се залюлявам...
А колко искам да отидем при реката
с единствен бряг отляво на лицето ти.
© Магдалена Абаджиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.12.2016, № 12 (205)
Други публикации:
Магдалена Абаджиева. Пощальонът на дъжда. София: Симолини-94, 2016.