РЕКА - 1
Понякога е трудно да те следвам -
неизвървими ли са тези успоредни на земята стълби?
Когато ми държиш ръката и говориш,
аз стъпвам с мравката зад следващия ъгъл.
Не мога да предвидя повече от триизмерно
как всяка песъчинка е начало на пътека.
Защото и посоките са толкова неверни,
тук всяко охлювче пълзи по-бързо от реката.
Къде вървим, когато покривът ни е така широк -
чадър, под който капките се пазят от небето.
И моля се да те настигна още по-далеко,
където и дърветата са връхчета трева.
© Магдалена Абаджиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.12.2016, № 12 (205)
Други публикации:
Магдалена Абаджиева. Пощальонът на дъжда. София: Симолини-94, 2016.