* * *
този човек не е от човечеството. вървим край тънките крака на лалета в софийската градска градина. вдясно е народният театър. вляво е народната банка. аз съм гладна и ми се пие. а той ме пита: "защо полагате най-големи грижи за хората на погребенията им". едно стогодишно ангелче прелетя над нас.
© Кева Апостолова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2020, № 9 (250)
Други публикации:
Кева Апостолова. Хоризонтални стихотворения. София: ИК "Проф.
Петко Венедиков", 2020.