* * *
телефонът ме зарежда. водоустойчиви са очите ми. засилвам се на място и тръгвам. твърдо сварено е слънцето днес точно както не го обичам. срещам човека от храма прегърнал кутия за обувки. вътре е умрялата му от снощи котка. иска да се ожени за нея. отварям кутията и гледам как мъртвите ни сънуват и се женят за нас. бих могла да бъда с девет години по-млада.
© Кева Апостолова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2020, № 9 (250)
Други публикации:
Кева Апостолова. Хоризонтални стихотворения. София: ИК "Проф.
Петко Венедиков", 2020.