* * *
първи случай: това героично паяче изплело окръжността си в ъгъла на прозореца сигурно е национален герои сред своите. поканих го на закуска. отказа ми. стаята ми имаше ужасен ден. аз не съм звяр но то пищя. смяната на местата на органи и мебели не ми хареса. всичко каквото исках е да бъда спряна.
втори случай: весело простаче с разперени крила между клоните хвърчи от смях се напикава. дали да го изям или да го заколя първо. един от друг уплашено избягахме.
последен случай: искам мухата да не лети из стаята ми като в ада. искам да не се блъска в десктопа. да не се разкървавява. защото аз няма да спра да тичам след нея докато не я настигна и превържа с бинт и йод. искам и слънцето да прибере разбитото си сърце.
© Кева Апостолова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2020, № 9 (250)
Други публикации:
Кева Апостолова. Хоризонтални стихотворения. София: ИК "Проф.
Петко Венедиков", 2020.