ЛЕПЕНКИ ПО НЕБЕТО
ох
графитчето на моливчето ми се счупи. нямам сили за успехи. искаш ли да си ми татко.
ах
слънцето ехти. водата е бозайник който ражда. искаш ли да съм ти майка.
ех
залепват лепенки по небето и мене клеветят. какъв им е проблемът.
их
ако дойде раздразненият огън ще успее ли да се върне там където е роден: под ударите на водопада.
ух
идва краят на света. бързам да се прибера вкъщи.
мм
изглежда пролет е. жените и мъжете натъпкани в мен се натискат.
да
пролет е. депресия е. интернет е. едно облаче се роди. самоотгледа се. и си пръсна черепчето.
© Кева Апостолова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2020, № 9 (250)
Други публикации:
Кева Апостолова. Хоризонтални стихотворения. София: ИК "Проф.
Петко Венедиков", 2020.