* * *
хората които за последно ще легнат тази нощ утре ще разтворят крила. роднините ще ги обличат трудно в новите им дрехи. това ме кара да се замисля за времето когато времето ще бъде забранено за мен а синът ми ще стои безсилен пред отворения гардероб. и си казвам: в този силно обсъждан свят който подритва слънцето си нагоре-надолу хранех и обличах тялото си на адрес а живеех другаде но в седем сутрин или вечер винаги се връщах вкъщи.
© Кева Апостолова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2020, № 9 (250)
Други публикации:
Кева Апостолова. Хоризонтални стихотворения. София: ИК "Проф.
Петко Венедиков", 2020.