* * *
брегът поскъпна за рибите които се учат да станат земноводни. пред мен се движи скъпо обзаведено море с двата лайнера в него. вятърът расте и вдига вълните като булки от светски списания. вече няма небе а нощ която възразява на всичко. изключвам шума на сърцето. без господар. човешката свобода не е патология. ще те напиша изречение. ще те напиша. нали затова съм дошла на белия свят да те напиша и да те дам. как свети черното в сламата на яслите.
© Кева Апостолова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2020, № 9 (250)
Други публикации:
Кева Апостолова. Хоризонтални стихотворения. София: ИК "Проф.
Петко Венедиков", 2020.