Детето на съседите умря.
От писъци кварталът се потресе.
Домът осъмна в кървава заря
и го попари подранила есен.
Едно ковчеже се изправи там,
където цял ден тичаше детето.
И сянката на майката едвам
се люшкаше като строшено цвете.
Но още неулегнала пръстта
и още неизсъхнали сълзите -
неблизките отвориха уста
и шумно се засипаха хвалбите,
и суетнята вдигна дрезгав глас,
звъняха чаши, дъвчеха зъбите.
Пируваше животът в тоя час,
сервираше скръбта, със стон в гърдите.
А цяла в черно, с восъчно лице,
стоеше няма майката убита
и гърчеше се нейното сърце
на страшната традиция под петите.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.