Сребърни мрежи мята мъглата.
Багри бакърени, тънки пътеки.
Пукот на съчки, скок - и сърната,
сянка кафява, се стрелва далеко.
Мокри листа и единствени стъпки.
Аз съм залутана майка в гората.
Тегне безмълвие. Мръква. Изтръпвам.
Пътя изгубих. Къде по-нататък?
Търся сина си. Нелепа принуда:
той - в планината, в града - аз самичка.
Нечия чужда ръка ще го буди.
Първите думи без мене ще срича.
Все така нещо откъсва децата:
ние сме зли, уморени, нещастни.
Зимна виелица, зaдуха лятна -
и забелязваме, че са порасли.
Връщане няма: късно е вече.
Те закръжават по орбити свои...
Хуквам към моето златно човече -
още ме чака, още е мое.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.