В коприната на китенския пясък
и в ласката на сънното море
от гларусовия внезапен крясък
душата ми тревожно ще замре.
На стъпките ми странното послание
кой би прочел? Нетрайното писмо
ще заличат езиците от пяна
и сетне ни адрес, нито клеймо.
Загар - до месец. Спомен за целувки
от слънцето. Каква гореща страст!
Отдаване без свян и без преструвки,
без покорèн, без упражняващ власт.
Море и бряг - безвремие красиво.
Усещане за вечност и покой.
За първобитност. Нега и ленивост.
Вода и хлад. Небесен свод и зной.
След ден ще си замина. Плажът скоро
като любовник изоставен ще тъжи,
осиротял без смях, без плач, без хора
и без очарователни лъжи.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.